За Коледа получих подарък от потърпевшите от моите щуравини!
Дали за да споделям с хората, или за да записвам някъде рецептите оценени с повече от 1 парче „Мишлен“ (класация приета от семейството за одобрение на десертите МИ), не знам! Но явно има причина.
Тук няма да прочетете „Така се прави!“, защото съм последният човек, който знае как точно се прави! За това пък ще получите рецепти с истории. Не всичко и не винаги се получава, но се придържам към три правила:
Първо правило: Забавлявам се!
Второ правило: Забавлявам потърпевшите!
Трето правило: Забавлявам се за сметка на потърпевшите!
Потърпевш: човек, който опитва моите импровизации. Няма наранени и пострадали хора…още! Е, ако не се брои преяждането! Но това е доброволно!
И за да станете част от моите приключения, ще ви споделя на какво съм подложена.
Фамилията ми е разделена на две основни групи:
ШОКОЛАД с шоколад, върху шоколад, ако може и
БЕЗ ШОКОЛАД, ако може.
Аз съм в групата Шоколад. Попадайки във възрастта на „златните обувки“ обаче, при мен се появи склонност да опитвам и нешоколадови неща, че и да ги правя. Или за всеки повод, според човека, правя съответния десерт. Скоро се появи допълнителна екстра. Една приятелка се оказа алергична към определени неща. Предизвикателство: да направиш торта без яйца, мляко, масло и брашно! Няма по-голямо щастие от това, да си изяде цялото торте и…да не се изприщи!
Добър апетит!
Люси